Всеки нов живот е и нова надежда, радoст и копнеж да е по-добър от твоя или поне да постигне повече от теб. Растем, развиваме се, постигаме набелязаните цели, изведнъж си във вихъра на живота, а той е като фуния която те засмуква все по-силно и по-надълбоко. Изпитал си тръпката от първата любов, постигнал си първия си успех в работата, но искаш още.
Минават годините вече си станал готов да имаш и свое поколение и ето нещата пак започват отначало, отглеждаш, възпитаваш, надяваш се за по-добро, имаш хубавите мигове имаш и тези с неспирните тревоги, а живота продължава да те върти. Неусетно годините минават покрай теб, изнизват се като пясък между шепите. Натрупал си доста опит и си станал по-добър може би. Децата ти растат и вече е време да поемат своя път. Отново трепетите на любовта, горчилката от разочарованието, но като добри родители сме ги учили да не се отказват при първия неуспех. Да търсят и да не се оставят на произвола. Все някъде ще се намери човека за тях, работата която ги прави щастливи. Да, ще минат години и ето дошъл е и техният ред да станат родители, и ето идва новата радост - новия живот. Вече си се ошлайфал и знаеш какво предстой, но радостта от това че си станал дядо или баба и че имаш внуче те прави невероятно щастлив. Милите моменти с твоите деца се връщат, така и ти се чувстваш по-млад отново. Нищо че болежките се обаждат все по-често. Радостта от това да видиш как малкото дете се превръща в голям човек пред очите ти е нещо за което много са мечтали, но малцина са тези на които им се е случило. Да знае че при теб може да намери покой и че ти си този на който може да се допре в даден момент. Това е доказателството че си изпълнил целта си в живота.
За жалост не всички могат да остареят с половинките си в живота, както се казва ние предполгаме, а Господ разполага. Както е в този случай за който разказвам по стечение на обстоятелствата бабата на моя мъж овдовява много рано. Няма друг брак - тя има своето семейство, а те слава Бог са добри хора и си помагат винаги. Освен близките които има тя има и своите пра внуци, а както каза на нашата сватба - ""Аз съм благословена за това че успях да оженя поне единия внук"... може би е права, а ние и върнахме радостта от живота два пъти... така поне за малко сме успели да и върнем годините назад. Да си припомни отново какво е да си млад.
Всичкото това за което пиша не е случайно. Искам да наблегна на сегашната фаза от живота и, за жалост преди 2г. почина и най-добрата и приятелка, а те са заедно от деца. При така стеклите се събития тя освен семейството си няма друг, а това е голям шок. Този стрес отключи едно много страшно заболяване. Предполагам че повечето от вас се досещат, но не пожелавам това и на най-големият си враг. Да не можеш да си спомниш кое къде си оставил, на къде си тръгнал или дали си ял, да питаш за едно и също нещо по 100 пъти. Да не можеш да усетиш че го имаш този проблем...е това хора казвам ви е най-лошото нещо...
И седя и си мисля, стрините какво са - благословия - за това че виждаш резултатите от посятото от теб или проклятие за това че си стигнал до момента в който косите са посивели, очите са отслабнали, краката не те държат, а на теб ти е все едно кой ден е и какво ти предстои?