Искам да разкажа за моите любими моменти -
или както ги наричам "Моменти на душевно блаженство".

За радост или тъга - аз трябваше бързо да порасна, но ми се иска и правя всичко възможно за мойте деца забавя този процес.
За мен като майка (такива моменти има много), но един от тях ми е най-любимия. Това е времето вечер, когато ги подготвям за сън. Тогава нещата някакси влизат в ритъм, вече няма напрежение, не бързаме за никъде, няма стрес и за това съм си "заплюла", че това е нашето време - моментите на близост.
Едното ми дете е на 4 г, а второто е бебе на 6м.  С бебо нещата са лени и ясни - баня, ядене и след това в леглото. И идва момента за подготовката на баткото.
Тогава са и най-искренните моменти на споделяне, разказаме си неща за който през деня поедна или друга причина не е останало време.Разказва ми как е минал денят му в детската градина. Забавно е да виждаш през очите на детето си света, да виждаш кое е забавно за него или кое го впечатлява от заобикалящият го свят. Понякога неволно разбирам за страхове, за които не съм и подозирала. И ето дощъл е момента за пижамата - прегръдката, казваме си колко се обичаме и хоп в леглото. Той не всяка вечер иска да му се чете приказка, понякога просто иска да си разглежда книжките сам. След като е приключил с прегледа - гася лампата и излизам от стаята. Минава малко време и влизам в царстовто на сладкия сън. Много от вас са родители и знаят за какво говоря -  Няма по сладко нещо от това да гледаш как спят децата ти. Да слушаш нежното им дишане и да гледаш блаженните им личица спкойни потънали в сладък сън.  Тогава е толкова приятно и вповечето пъти стоя просто да им се радвам - тогава разбирам колко съм щастлива. И колко безмислен е бил живота ми преди да се появят. Осъзнавам че няма друго блаженство за душата.
Обичам тези момети, за това ги наричам душевно балженство.

като че ли съм била сляпа! Сега пък виждам всичко и даже прекалено много.... Но винаги ще съм благодарна на майчинството за онази безбрежно голяма нежност, с която ме дари и която съм способна да чувствам!

Поздрави за хубавия постинг и успех в блогърстването! :)

благодаря за пожеланията. Някак си ми се иска да пишем повече за тези хубавите неща, а не само за грозните и сивите неща отзаобикалящото ни ежедневие.